Здраве и медицина

English version

Синкопът представлява краткотрайно нарушение на мозъчните функции вследствие на внезапно снижение на доставката на кръв към мозъка. Синкопи често настъпват в резултат от силни емоции, дълъг престой в топли и задушни помещения, при увреждане на автономната нервна система, при болести на сърцето, нарушения в обмяната, при приема на някои лекарства и др.
Най – често срещаният синкоп е този след силен стрес. Проявява се с преходна загуба на съзнание, мускулна слабост и падане на болния, ако той е в изправено положение. Болните са бледи, изпотени и при измерване на кръвното налягане и пулса те са силно снижени. Синкопът свързан с увреждане на автономната нервна система протича със снижаване на кръвното налягане и ускоряване на пулса, което настъпва при изправяне от легнало в право положение. За диагнозата на синкопа основно значение има измерването и продължителното наблюдение на стойностите на кръвното налягане и пулса при изправяне (ортостатичен тест). За изясняване причината на синкопа е необходимо провеждане на електрокардиограма, електромиография, електроенцефалография, транскраниална доплерова сонография. С тези изследвания се изключват сърдечно заболяване, епилептичен припадък, заболявания на вестибуларния апарат, психогенни припадъци и др.

Изходът от синкопа е в зависимост от причината, която го е предизвикала. Рефлекторните синкопи, а също и тези, които са последица на душевни вълнения, протичат обикновено благоприятно, особено когато навреме се даде медицинска помощ. Не така безопасни са синкопите при инфекциозните и сърдечните болести, когато понякога въпреки всичко болният не може да се въз­върне към живот.

Да се търси спешна лекарска помощ.

English version

 Главоболието е най-разпространената болестна клинична проява в неврологията. Локализирането на множество болкови усещания в главата се обуславя от наличието на голям брой рецептори за болка, разположени в лицето, в меките тъкани на черепа, в обвивиките на мозъчните артерии и вени, в твърдата мозъчна обвивка, в очите, в ушите, в носа и околоносните кухини. Главоболието се дели на две големи групи:
•  Първично главоболие – мигрена, тензионно главоболие, кластърно главоболие, хронична пароксизмална хемикрания, други видове главоболие, несвързани със структурни промени.
•  Вторично главоболие (главобоието е симптом на друго заболяване) – повишено артериално налягане, нарушения на мозъчното кръвообращение, различни увреждания на черепа, шийните прешлени, устната кухина, синусите, очите, ушите, носа или други лицеви или черепни структури, мозъчни тумори, възпаления и други заболявания.
Лечението на първичните главоболия се определя от вида на главоболието – мигрена, тензионно главоболие, кластърно главоболие, хронична пароксизмална хемикрания и се провежда със специфични медикаменти, наречени “триптани”, с нестероидни противовъзпалителни средства, с антидепресанти и със симптоматични медикаменти. Не се препоръчва употребата на аналгетици.
При наличие на вторично главоболие е необходимо да се лекува основното заболяване, което го предизвиква. Използват се и аналгетици.

English versilon

 Деменцията е придобито болестно състояние, което се характеризира с нарушение на висшите корови функции у човек, който е в съзнание. Проявява се с постепенно или стъпалообразно нарушение в паметта, вниманието, емоциите, изпълнението на ежедневните дейности и други.
Деменциите биват няколко вида. Най-общо те се делят на:
1. Дегенеративни – болест на Алцхаймер (фамилна и спорадична форма),  при болест на Паркинсон и др.
2. Съдова- при болни с мозъчно- съдова болест (транзиторни исхемични атаки, мозъчен инсулт, хронична мозъчна исхемия). Възниква в резултат на артериална хипертония, атеросклероза, захарен диабет, повишени стойности на холестерола, наднормено тегло, злоупотреба с алкохол , тютюнопушене и други.
3. Деменции при интоксикации, хормонални заболявания, травми и други .
4. Смесени форми
Честотата на деменциите нараства  по цял свят.
В напредналите стадии лечението е доста трудно и понякога необещаващо. Влошава се качеството на живот не само на болните, но и на техните близки. Във връзка с необходимостта от провеждане на скъпоструващо лечение, а в по напредналите стадии – специално обгрижване на болните, деменциите придобиват все по-голямо медицинско и социално значение.
Поради това е необходимо да се засили вниманието на обществото върху няколко пункта:
1. При поява на първите оплаквания от паметови нарушения да се консултира невролог с опит в диагнозата и лечението на деменциите.Това се налага, за да бъдат разграничени началните форми на деменция от така нареченото физиологично възрастово забравяне.
2. Премахване на рисковите фактори и лечение на основните заболявания, които водят до мозъчно-съдова болест.
3. Своевременна диагноза и адекватно лечение на заболяванията, при които се развива деменция – болест на Алцхаймер, мозъчно-съдова болест, болест на Паркинсон, множествена склероза и други.

English version

Невралгията представлява заболяване на някой от периферните нерви, което се проявява с внезапно настъпваща силна болка, разпространяваща се в области от човешкото тяло, съответни на разположението на нерва. Обичайно, в началото на заболяването болката е краткотрайна (секунди или няколко минути), но в последствие може да хронифицира и да стане почти постоянна. Невралгията се появява без ясно установима причина (идиопатична невралгия) или е предизвикана от възпаление, травма, притискане на нерва (симптоматична невралгия). Най- често срещаните невралгии са: тригеминалната невралгия, окципиталната невралгия, глософарингеалната невралгия, интеркосталната невралгия, невралгията след преболедуван herpes zoster . Лечението на невралгиите се осъществява със специфични медикаменти (карбамазепин, габапентин), физиотерапия, иглотерапия.

English version

Множествената склероза е възпалително, автоимунно заболяване на централната нервна система с пристъпни влошавания на състоянието или първично прогресиращ ход.
Заболяването най-често започва във възрастта между 15-50 г., засяга по-често женския пол. С най-голямо предразположение за възникване на Множествена склероза е бялата раса.
Множествената склероза се характеризира с появата на зони на увреда, предимно на бялото мозъчно вещество, в централната нервна система. В резултат на този болестен процес се нарушава предаването на нервните импулси и те започват да се предават по-бавно.
Причината за възникване на заболяването не е известна.
Предполага се участието на наследствени фактори, различни вирусни причинители и автореактивността на организма.
Най-честите симптоми на заболяването са двигателните и сетивните нарушения, следвани по честота от зрителните, както и нарушенията на координацията и уринирането.
Двигателните нарушения се проявяват като слабост и стегнатост в ръцете или краката (парапареза), десните или левите крайници (хемипареза) и наличие на патологични   рефлекси (необичайни за възрастния индивид двигателни отговори при определени дразнения). Най-честите сетивни нарушения са изтръпвания, болки, намалена чувствителност в крайниците. Зрителните нарушения се проявяват с намаление на зрението, което по правило е едностранно, нарушение на цветното виждане или появата на “петно” в зрителното поле. Към микционните нарушения спадат честото уриниране, изпускането по малка нужда, чувството за невъзможност за задръжка на урина.
Освен тези най-чести прояви на заболяването при Множествена склероза могат да се наблюдават и засягане на очедвигателните нерви, умора, влошаване на оплакванията при повишение на телесната температура, сексуални нарушения.
Ходът на заболяването е строго индивидуален, описани са различни клинични форми на Множествена склероза, които имат различно протичане и прогноза.
Поставянето на диагнозата се извършва въз основа на неврологичен преглед, електрофизиологични изследвания, ликворологично изследване и провеждане на Магнитнорезонасно изследване.
Лечението по време на пристъп се провежда с кортикостероиди, а в извънпристъпния период с различни групи медикаменти – имуномодулатори и имуносупресори .

English version

  Все още не е ясно какво причинява този синдром на хроничната умора. Характерните признаци включват постоянна умора, водеща до изтощение, без наличието на подобни симптоми в миналото. Това състояние може да се задържи в продължение на 6 месеца. Голяма част от признаците му са близки до тези на грипно състояние, затова доскоро се смяташе, че това е вид грип. Вече е ясно, обаче, че това е съвсем различно заболяване. Характерните прояви могат да включват: слаба температура, възпалено гърло, болезнени лимфни възли в областта на подмишницата и врата, необяснима мускулна слабост, болки в мускулите, нетипично главоболие, болки в ставите, които се местят по различните стави, депресия, възбудимост, безсъние.

Изследванията сочат, че това състояние се причинява от дисбаланс на хипоталамуса, хипофизата и надбъбречните жлези. Това води до забавяне функцията на надбъбречните жлези и тяхното изтощаване. Това състояние може лесно да бъде разпознато, ако след физически упражнения се наблюдава прекомерна умора.

Хипофункцията на надбъбречните жлези обърква метаболизма на кръвната захар и причинява хипогликемия. Освен това намалява способността на организма да се бори с болките и възпаленията. Това е резултат от пониженото производство на естествени, кортизоноподобни вещества в надбъбречните жлези. Подпомагането на функцията на надбъбречните жлези чрез различни билки, определена хранителна диета и намаляване на стреса, прави напълно възможно излекуването това заболяване.

Имунната система на хора, страдащи от синдром на хроничната умора, също е разстроена. При някои хора се наблюдава отслабена имунна система подобно на хора, болни от СПИН. При други се наблюдава хиперфункция на имунната система, подобно на тази, при страдащи от автоимунното заболяване лупус. Възстановяването на баланса на имунната система е от най-съществено значение.

Голяма част от хората, страдащи от това заболяване са в състояние на депресия. В тези случаи е важно да се започне прием на слаби билкови антидепресанти като жълт кантарион. Тази депресия обикновено е временно явление и отшумява с възстановяване функцията на надбъбречните жлези.

Билките, които помагат при синдром на хроничната умора, могат да се използват в краткосрочен или дългосрочен план.

Краткосрочна употреба:

• корен от женско биле – потиска ензима, който разгражда кортизола, това води до освобождаването в организма на повече естествени кортизоноподобни вещества.

Дългосрочна употреба:

• сибирски женшен – подпомага нормалното функциониране на надбъбречните жлези;
• азиатски женшен – подпомага функцията на надбъбречните жлези и подсилва имунната система;
• магнезий;
• L-карнитин;
• витамин В-комплекс.

Хипофункцията на надбъбречните жлези често води до ниска кръвна захар – хипогликемия. Добър начин да се справите с ниската кръвна захар е да се храните по-често, но на малки порции. Като допълнение към нормалните 3 хранения на ден, добавете още две междинни. Намалете количеството на приеманата храна за едно хранене! Междинните хранения не трябва да включват бонбони, шоколади или снаксове. Вместо тях, включете плодове, салата, ядки.

Премахнете простите въглехидрати от менюто си – най-вече продукти, съдържащи бяла захар. Заместете ги с източници на сложни въглехидрати и фибри – плодове и зеленчуци. Поддържайте нормално ниво на протеина чрез приема на соя, риба и ядки.

Изследванията сочат, че хранителните алергии могат да допринесат за развитието на синдрома на хроничната умора. Консултирайте се с диетолог и алерголог за наличието на хранителни алергии.

Изследвайте се за хипофункция на щитовидната жлеза. Използвайте програма за релаксация. Ако имате болки в мускулите, добавете акупунктурата или масажа към вашата програма за лечение. Не спирайте напълно физическите упражнения – умерените упражнения за полезни. Важно е да не се преуморявате, защото това може значително да влоши симптомите.

English version

Паркинсоновата болест е прогресивно невродегенеративно заболяване, което започва най-често след 55 г. и засяга еднаквo и двата пола.
Дължи се на увреждане  на клетките, които синтезират допамин в човешкия мозък.
Причината за възникване на Паркинсонова болест не е известна, но се предполага участието на различни фактори (наследствени, на околната среда и др.).
Заболяването може да започве с неспецифични симптоми като болка в раменете и врата, лека скованост и непохватност в засегнатите крайници. Характерно за заболяването е засягането предимно на левите или десните крайници.
Постепенно с времето се появяват и типичните за Паркинсоновата болест оплаквания – треперене в покой, чувство за скованост, забавеност на движенията, масковидно лице (без мимика), забавен и тих говор, отслабват съдружните движения на ръцете при ходене, променя се почеркът, походка става нестабилна със залитания.
За поставяне на правилната диагноза е необходимо добро познаване на симптоматиката и разграничаване на Паркинсоновата болест от други заболявания, които имат сходна клинична картина.
От голямо значение е ранното започването на лечение. Първоначално се прилагат медикаменти, които предпазват по-нататъшното увреждане на клетките, синтезиращи допамин (невропротектори). За по- напредналите стадии на заболяването съществуват различни групи медикаменти, които успешно контролират симптомите на Паркинсоновата болест (допаминови агонисти, L – dopa , антихолинергични медикаменти).

English version

Болки в гърба се срещат много често. 75 – 80% от населението поне веднъж в живота си имат такъв проблем.
Те могат да се дължат на заболявания на гръбначните прешлени, междупрешленните дискове, свързващите ги стави и разположените в областта на гърба мускули, при което се засягат коренчетата на периферните нерви. Заболяванията на гръбнака предизвикват спонтанна болка, стегнатост, ограничения на движенията и деформации. Болката може да бъде локална, постоянна, тъпа или пареща, да се придружава от нарушаване на нормалната поза. Много често се наблюдава остра, силна болка, която се разпространява от гръбнака към съответната ръка или крак и се засилва при кихане и кашляне. В някой случаи се наблюдава мускулна слабост и атрофия на мускулите. Диагнозата се поставя с рентгенографии в различни проекции, компютърна томография или ядреномагнитен резонанс на гръбначния стълб, изследване проводимостта на периферните нерви и техните коренчета с електромиография или електроневрография. С тези изследвания се цели изясняване причината за болката.
Лечението на болките в гърба включва подходящ хигиенен режим – около 2 седмици на легло, избягване на тежки физически натоварвания, редукция на теглото, ако е необходимо, упражнения за укрепване на коремните и гръбните мускули. От медикаментите се използват нестероидни противовъзпалителни средства, миорелаксанти, противооточни, кортикостероиди, аналгетици, витамини от гр. B и физикална терапия. При необходимост пациентите се насочват за хирургично лечение.

English version

Нова форма „свръхлош“ холестерол откриха британски учени от Университета на Уорик, съобщава „Вестник за семейството“. Той има захарни молекули, които са по-малки и по-плътни от тези на „лошия“ LDL холестерол, предаде КРОСС.

Изследователите установили, че „свръхлошият“ холестерол, обозначен като MGmin- LDL се образува при добавянето на захарни групи към познатия „лош“ холестерол, което прави молекулите му по-малки и той става по-плътен.

С промяната на формата на „лошия“ холестерол захарните групи откриват нови части от повърхността му, които по-лесно се прикрепват към артериалните стени. Така „свръхлошият“ холестерол е по-лепкав от „лошия“ и поради това по-лесно се закрепва за кръвоносните съдове, като по този начин осигурява начална точка за натрупване на плака. Среща се при хората с диабет тип 2 и при по-възрастните.

Откритието на британските изследователи обяснява увеличения риск от коронарни сърдечни заболявания при диабетиците. А също и защо лекарството метформин, предписвано при захарна болест, намалява опасността от инфаркт.

Ефектът се обяснява с факта, че то понижава захарта в кръвта и може да блокира преобразуването на „лошия“ LDL холестерол в и свръхлошия „MGmin-LDL.

English version

Възможно ли е кръвната група да определя опасността от ракови заболявания, безплодие и стомашна язва, както и от болести като холера и малария?

Много години учените отхвърляха идеята за някакво друго медицинско значение на кръвната група, освен при преливането на кръв. Те не обръщаха внимание и на спазваната от звездите диета според кръвната група, според която вида на кръвта определя реакцията на организма към определени храни. Напоследък обаче все повече изследвания разкриват начините, по които кръвната група влияе на податливостта към някои смъртоносни болести.

Последното проучване показва, че хората с кръвна група O са по-малко застрашени от инфаркт. Учени от университета в Пенсилвания са открили тази зависимост изследвайки 20000 души. Те установили, че повечето хора, които носят един ген, наречен Adamts7, са със значително повишен риск от инфаркт, но при хората с кръвна група O, които също имат този ген, няма такъв риск. Изследователският екип посочва, че това откритие може да доведе до разработване на нови терапии за застрашените от инфаркт. Например лекарства, които имитират благотворния ефект на гена на нулевата кръвна група.

Кръвната група се определя от наследените от родителите гени. Хилядолетната еволюция е разделила кръвта на 4 групи: A, B, AB и O. Групите се различават помежду си по техните антигени /защитните имунни системи/ на повърхността на червените кръвни клетки. Всяка кръвна група е еволюирала в изработването на защитни сили срещу смъртоносните болести. Всяка от тях обаче си има и слабо място. Хората с нулева група са по-малко застрашени от смърт вследствие на малария в сравнение с другите групи. Но те са по-податливи на холера и язва на стомаха, причинена от вируси и бактерии.

Години наред изследването на връзката между кръвните групи и болестите е дискредитирано заради нацистите. През 30-те години германският „професор по расовите науки” Oтo Рехе твърдял, че всички чисти арийци имат нулева кръвна група. Според него, преобладаващата кръвна група на враговете била група B. По този начин той идентифицирал „нисшите” раси, които били преследвани по времето на възхода на Хитлер.

Въпреки че от научна гледна точка тези твърдения са абсурдни, в Япония все още съществува дискриминация основана на кръвните групи. През 20-те години на миналия век японски учени поддържали тезата, че кръвните групи създават различни личности. Тази теза се утвърдила до такава степен, че през Втората световна война императорската армия формирала бойните групи според кръвната група.

виж още

Идеята възкръснала през 70-те години, когато японски бестселъри разпространили тезата, че хората с кръвна група А са чувствителни, но неспокойни, с група В – весели, но концентрирани, с нулева група – отзивчиви, но упорити, а с група АВ – артистични и непредсказуеми. Тази теория си има и тъмна страна. Bura-hara (класиране по кръвна група) е обикновена практика в Япония. При назначенията шефовете на компании често се съобразяват с кръвната група на кандидатите. Децата в някои детски градини също са групирани по кръвни групи. Агенциите за запознанства осигуряват кръвни тестове за съвместимост на кръвните групи.

Въпреки много заблуди, има сериозни научни доказателства, че в кръвната група може да се крие тайната за борбата със смъртоносните болести.

През 50-те години на миналия век изследвания в 4 лондонски болници установили, че рискът от развитие на рак на стомаха е много по-висок за хората с кръвна група A, отколкото за тези с група  O, въпреки че хората с нулева група са по-застрашени от пептична язва.

Тази година тези открития бяха потвърдени от шведски учени от института Каролинска, които в продължение на 35 години са изследвали един милион души. Те твърдят, че хората с кръвна група А са по-податливи на пушене, пиене на алкохол и нестероидни противовъзпалителни лекарства, които са рискови фактори за развитие на рак на стомаха. Хората с нулева група са по уязвими от бактерията Helicobacter pylori, която причинява пептичната язва.

Миналата година американски учени установиха, че кръвната група на жените може да повлияе на шансовете им за забременяване. Изследване на над 560 жени, които се лекували от безплодие, показало, че тези с нулева група имали 2 пъти по-малък брой яйцеклетки, които били и по-некачествени, което би могло да повлияе на шансовете за зачеване. Според изследването жените от кръвна група А са по-защитени от намаляване на броя на яйцеклетките с времето. Според американските учени, точните причини за връзката между кръвната група и яйчниковия запас не са изяснени.

Кръвната група се свързва и с други репродуктивни проблеми. Учени от университета „Харвард” открили, че жените с група AB или B са с повишен риск от развитие на рак на яйчниците. Има и подозрения, че кръвната група AB може да удвои или дори да утрои риска от прееклампсия – застрашаващо живота състояние, при което рязко се повишава кръвното налягане. Това откритие може да помогне за идентифициране на жените с най-висок риск.

Друго изследване установило, че хората с кръвни групи AB и B са  много по-застрашени от рак на панкреаса. Датски учени пък твърдят, че мъжете с нулева кръвна група са по-склонни към напълняване и затлъстяване.

При толкова научни данни си задаваме въпроса защо не ни осведомяват за рисковете за здравето, свързани с кръвната група. Явно обществото все още не се интересува достатъчно много от различните фактори, които повишават или намаляват рисковете за здравето. Те се фокусират върху традиционни неща – като храненето, пушенето, движението и други, но не си дават сметка, че вредните навици може да са провокирани от нещо много по-голямо.

Диетата според кръвната група набира скорост и става все по-популярна. Това може да повлияе на интереса на хората към мъничките кръвни телца, които играят много по-голяма роля отколкото сме предполагали. Според въпросната диета, хората с група А трябва да ядат вегетарианска храна, а тези с нулева група – месо, млечни продукти и зърнени храни.

Диетолозите обаче не подкрепят този хранителен режим, тъй като изключването на цели групи храни не е полезно. Тази диета води до  значителен недостиг на вещества в организма, като например калций.

Източник: Health.bg